Зодия Дева се свърза с мита за богинята на плодородието Деметра и нейната дъщеря Персефона, богинята на пролетта, защото Девата съвпада през сезона на жътвата, когато Персефона тръгва към Подземния свят. Накратко, легендата разказва, че самият бог Хадес пожелал Персефона за жена и я взел със себе си в подземното царство, но Деметра се натъжила толкова, че цялата земя била обхваната от скръб, листата на дърветата опадали, изсъхнали цветята и настъпил глад.
Тогава Зевс наредил две трети от годината Персефона да бъде при майка си, а една трета – при Хадес. През тези две трети от годината Деметра била радостна и вливала животворни сили в земята, раззеленявали горите, разцъфвали цветята, а после отново мраз сковавал всичко и сякаш умирал животът. Когато се появявало съзвездието Дева, хората виждали в него Деметра, радостна че скъпата й дъщеря се е завърнала.
Митът за Деметра и нейната дъщеря Персефона
Митът за отвличането на Персефона от Хадес се преплита тясно с историята на майка ѝ Деметра. Деметра е гръцката богиня на земята и зърното, сестра на Зевс, Посейдон и Хадес. Тя живеела при боговете на Олимп. Но когато единствената ѝ дъщеря Персефона била отвлечена и изнасилена от Хадес, а върховият бог Зевс не се намесил, Деметра напуснала връх Олимп за да се скита сред хората.
Затова, макар че имала своя трон на Олимп по рождение, Деметра често не се счита за богиня. Този „второстепен“ статус обаче не намалява нейното значение за гърците и римляните. Поклонничеството и ритуалите в чест на Деметра – наричани още Елевзинските мистерии – продължават докато не настъпва християнството
Деметра и Зевс са родителите на Персефона
Отношенията между Деметра и Зевс не винаги са били напрегнати. Зевс е бащата на единствената и много обичана белоръка дъщеря на Деметра, Персефона.
Персефона растяла като красива млада жена, която обичала да играе с другите богини в планината Етна в Сицилия. Там те събрали красиви и ароматни цветя. Един ден Персефона забелязала един нарцис и посегнала да го откъсне, но когато го отскубнала, земята се отворила.
Деметра не била наоколо, за да я наглежда, нали дъщеря й вече била пораснала, а и Афродита, Артемида и Атина трябвало да бъдат там. Но когато Деметра се върнала, младата девойка (наричана още Кора, което на гръцки означава “мома”) била изчезнала.
Къде изчезнала Персефона?
Афродита, Артемида и Атина не знаели какво се е случило, всичко станало толкова внезапно – в един момент Персефона била там, а в следващия я нямало.
Деметра не била на себе си от скръб. Мъртва ли е дъщеря й? Отвлечена? Какво се беше случило? Изглежда никой не знаел. Затова Деметра тръгнала по света да търси отговори.
Зевс е замесен в отвличането на Персефона
Деметра се скитала 9 дни и нощи в търсене на дъщеря си, както палела пожари по пътя си. Тогава попитала Хелиос, бога на слънцето, който вижда всичко на земята. Той отговорил, че Зевс е дал дъщеря им за жена на Хадес, който отвел Персефона у дома си в Подземния свят.
Властният цар на боговете Зевс се бил осмелил да даде дъщерята на Деметра на Хадес, мрачния господар на Подземния свят! Представете си гнева на Деметра от това разкритие. И когато Хелиос настоял, че Хадес е добра партия за съпруг, към раната на Деметра се добавила и грозна обида..
Глад настъпва на земята
Яростта скоро се превърнала в дълбока скръб. Поради настъпилата депресия, Деметра не можела дори да помисли за задълженията си. И тъй като тя вече не доставяла храна – самата тя също гладувала – скоро настъпил глад за цялото човечество.
Деметра и Посейдон
Дори третият брат на Деметра, господарят на морето Посейдон, се обтрнал срещу нея, докато тя се скитала в Аркадия. Там той се опитал да я изнасили, но Деметра се спасила като се превърнала в кобила и се смесила със стадото. Но Посейдон е и богът на конете и лесно разпознал сестра си. След като се преобразил на жребец, все пак я насилил. По тази причина, завръщането на Деметра отново на Олимп станало вече невъзможно.
Деметра заскитала по земята
Сега Деметра вече не била безсърдечна богиня. Повече депресирана, отколкото отмъстителна, тя очаквала да бъде приета добре поне от простосмъртните. Затова приела образа на стара критска жена и заскитала тъжно по света.
Деметра и Аскалабус
Когато Деметра стигнала Атика, тя била доста изтощена. Там една жена ѝ дала вода да утоли жаждата си. Но синът ѝ Аскалабус се присмял на ненаситното пиене на Деметра. Деметра така се обидила, че го превърна в гущер.
Деметра получава работа
След пристигането си в Елевзис, Деметра седнала до стар кладенец и горчиво се разплакала. Дъщерите на местния управник я поканили в дома си. Майка им толкова била впечатлена от старата жена, че й предложила да стане бавачка на невръстния й син. Деметра приела.
Деметра разкрива божествената си същност
В замяна на гостоприемството, Деметра решила да направи услуга на семейството като направи бебето им безсмъртно. Това трябвало да стане чрез потапянето му в огън и амброзия. Планът ѝ щял да проработи, но майката видяла и изпищяла докато Деметра държала помазаното с амброзия бебе над огъня.
Деметра толкова се възмутила, че оставила детето и не довършила ритуала. След това разкрила, че е богиня и поискала да се построи храм в нейна чест. Там тя щяла да научи поклонниците си на специални обреди.
Но Деметра продължавала да не иска да върши работата си като богиня на зърното. След построяването на храма тя останала в Елевзис.Тъгувала за дъщеря си и отказвала да храни хората чрез отглеждане на зърно. Никой друг не можел да свърши тази работата, Деметра била единствената посветена а тайните на земеделието.
Персефона е върната на Деметра
Зевс, който винаги следял за нуждите на поклонниците си, решил, че трябва да направи нещо, за да укроти разгневената си сестра. Но успокояващите думи не били достатъчни. Затова Зевс изпратил Хермес при Хадес и поискал да върне дъщерята на Деметра обратно на земята. Хадес се съгласил, но преди това предложил прощално ядене на жена си.
Персефона знаела, че за да може да се върне в земята на живите, тя не трябва да се храни в Подземния свят. Затова старателно спазвала пълен пост. Но Хадес, нейният бъдещ съпруг, ѝ се сторил толкова мил, след като ѝ обещал да я върне на майка ѝ, че Персефона забравила за поста и изяла шест семена от нар.
А може би не е било по невнимание?. Вероятно Персефона вече се била привързала към неповторимия си съпруг? Във всеки случай, според споразумението между боговете, консумацията на храна в Подземния свят задължавало Персефона да се върне отново там, при Хадес.
Най-накрая било постигнато споразумение – Персефона да бъде на земята с майка си Деметра през две трети от годината и да прекарва останалите месеци със съпруга си.
Деметра връща земята към живот
Деметра приела този компромис. Тя се съгласила да позволи на семената да растат на земята през цялата година освен през трите месеца, когато Персефона ще бъде при Хадес.
Това време днес наричаме зима. А пролетта станала началото на времето, когато всяка година Персефона се връщала при майка си Деметра.
Кръговратът на сезоните в легендите винаги е представян като космична драма, в която земната майка губи своето дете,
За да покаже своята добронамереност към хората, Деметра дала на един от синовете на Целей – Триптолем, първото зърно царевица и уроци по оран и жътва. С тези знания Триптолем обиколил света и разпространил уроците на Деметра за земеделието.
Съвременно значение на мита за Деметра и Персефона
Всеки може да открие своя поука в мита за Девата, но ето няколко предложения:
• Естественият природен цикъл на растеж, плодородие и загуба
• Любовта на майката към дъщерята, на човека към това, което е отгледал;
• Радостта от прибиране на реколтата
• Да пожънеш това, което си засял
• Достигане на най-високата ни продуктивност
• Любовта като причина както за плодородие, така и за попадане в „подземния свят”
• Любовта не като висш идеал, а действие и грижа за физическото оцеляване
Митът за Деметра и Персефона в Римската митология
Митът за отвличането на Персефона от Хадес има и древноримска версия. Прозерпина отговаря на Персефона, тя също е дъщеря на богинята на плодородието, която се наричаше Серес. Отвлечена е от бога на земното царство – Плутон. Подобно на Персефона, Прозерпина е принудена да прекара три месеца в своето подземно царство и останалите 9 – при майка си на земята.
В съвременната астрология се използват римските имена на боговете.
Дева и Ищар във Вавилонската митология
Ищар във вавилонската митология също се свързва с този месец, дори историята е подобна, само че нейният съпруг Тамуз, бог на реколтата, е бил отведен в подземния свят, където Ищар го последва, за да стане сама пленница на мрака и студа.
Любопитно: Virgo не ознава само „девица”
Очевидно е, че митът за Девата не трябва да се тълкува в смисъл на девствена жена, а точно обратното – като символ на работлива и изключително плодовита жена, която е майка на всичко живо по земята. Но откъде идва това объркване?
Думата “Virgo” е латинска и освен девица, означава “самостоятелен, самодостатъчен”. С оглед на митологията, е по-добре Virgo да се тълкува като “пълноценен сам по себе си”. В астрологията за хората, родени под знака на Дева, се казва, че успяват да се погрижат за всичко, надеждни са и услужливи. Техните умения се коренят в желанието да създадат за другите това, което вече са създали за себе си, за да намерят своето призвание.
